Молитва
Изгубих се - намерих камък,
а на него таен кръстен знак.

Никой не е по-голям от Любовта. Нито човешкото същество, нито камъкът, нито птицата. Тя не се съдържа в плътта, а се пренася чрез мисълта. За Любовта човекът е песъчинка в пустинята. Тя създава океани и пресушава реки. Любовта е Бог в де...

 Пролет
Ако всяка мисъл
беше капчица роса,

 Седя и си мисля, а понякога само си седя. Това важи в голяма степен за чувството, което изпитах преди малко. От няколко дни искам да си направя блог. Даже започнах в някаква платформа, с едни такива искрящи очи, че правя нещо ново, но и...

Родена от звездите,
зачената в пръстта,
със роса в очите

 Дали звездите ще греят по-ярко утре? Дали от песента ще се раждат деца? Дали хората ще могат да летят? Дали ще говорим с Бог? Дали ще разбираме песента на птиците? Дали думите ще са магически? Дали ще има любов между хората? Дали ще се ...

      Когато крещиш към небесата, а ехото не се връща при теб, знай – Вселената те слуша. Виковете се превръщат в песен и се понасят стремглаво към водовъртежа на Вечността. Там, където ритъмът на мисълта резонира с пулса на Времет...

Можеш ли да преброиш звездите,
окъпан в среднощната роса?
можеш ли да прочетеш мечтите

Прекалено сме малки, за да видим цветовете на дъгата. Само дълбоките очи на Вселената могат да проникнат във всеки фотон светлина и да го накарат да заблести по свой уникален начин. В огледалото на безкрая човек може да види пустиня там,...

 Кога за последно погледна небето,
 забил взор в прашния път?
 Кога за последно послуша сърцето

„Душите две по две са излезли от Бога.Това са сродни души.” – Петър Дънов
 
Най-голямото щастие за една душа е да срещне своята половинка в една и съща реалност. Тук на Земята това се случва много рядко. Но когато се ...

              След бурята всичко беше много тихо. Мисълта ми беше тиха, без шум потрепваха всичките ми клетки. Те вече дишаха от въздуха на бъдещето, зашото се бяха събудили от гръмотевиците. А аз още спях. Тримесечен сън, който притиска...