След бурята всичко беше много тихо. Мисълта ми беше тиха, без шум потрепваха всичките ми клетки. Те вече дишаха от въздуха на бъдещето, зашото се бяха събудили от гръмотевиците. А аз още спях. Тримесечен сън, който притиска...