Днес ми дойде! От доста време се канех да родя. Е, нищо не родих, но ми дойде... внезапно желание за ред. Подредих си стаята и се огледах доволно. Малка спретната студентска квартирка + 2 варени картофа със сирене - какво му трябва на човек!  Хората ламтят за слава, власт, пари... а аз за малко ред. Ако слабите се стремят към порядък, за да няма хаос, който силните да владеят - то аз съм горд слаб човек. И както става в приказките от живота - намери се кой да се изходи на метеното... Буквално. - Кучето на моята хазяйка. Човек не бива да се възгордява прекалено, защото щастливите кучета дебнат отвсякъде. Още не съм изчистила. Нека постои, за да ми напомня кой командва парада. Няма виновни - природа, какво да го правиш. А в природата на хазяите е да имат щастливи кучета. Какъв ти ред в стая с жълти стени?! Трябваше да почна от друго място. Време е за Me(n)tal militia ...